Моля те, животе...

Poetry » Other

585 1 3

Откакто съм се родил,

животе, все не спираш,

като нилски крокодил

беди да ми сервираш!

Остави ме, да се рея,

да се нося по вълните!

Остави ме, да попея

и да гледам висините!

Имам род, жена, родина,

за това си ми и свиден.

Щом от тебе си замина,

толкоз да не съм обиден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Благодаря ви, приятели, Веси, Руми, Стойо, Владко, за доброто отношение към написаното от мен!

2017-03-10T16:19:56+02:00
rumbic (Руми)

Животът е прекрасен, Исмаиле и щом те е дарил с ''род, жена, родина'', няма начин да си Му обиден, а по-скоро - благодарен! Поздравявам те!

2017-03-10T12:32:06+02:00
Веси_Еси (Еси)

Много ми хареса! Поздрави!

2017-03-10T06:30:18+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0