10 мар. 2017 г., 00:23

Моля те, животе...

586 1 3

Откакто съм се родил,

животе, все не спираш,

като нилски крокодил

беди да ми сервираш!

 

Остави ме, да се рея,

да се нося по вълните!

Остави ме, да попея

и да гледам висините!

 

Имам род, жена, родина,

за това си ми и свиден.

Щом от тебе си замина,

толкоз да не съм обиден!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели, Веси, Руми, Стойо, Владко, за доброто отношение към написаното от мен!
  • Животът е прекрасен, Исмаиле и щом те е дарил с ''род, жена, родина'', няма начин да си Му обиден, а по-скоро - благодарен! Поздравявам те!
  • Много ми хареса! Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...