Моля, заповядайте (без предреждане)
Изправен срещу бурята стоя,
дъждът във костите ми се пропива,
и на лице поредната бразда,
къде ли пътят ми сега отива?
И всички бродове зад мен
Стикс отсякла е невъзвратимо,
но няма аз да бъда променен,
съдбата ще посрещна пак невъзмутимо.
Дори и пак аз да се заблудя,
умът отново да отстъпи на сърцето,
ще чакам, вярвам и ще обожавам новата зора,
отварям в понеделник пак гишето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никодим Сертов Todos los derechos reservados
бравос!!!Страшен финал, изкефи ме!
