antoan_sofia (Антоан)
13

3 dic 2009, 20:11

Момче и конче

Poesía » Otra

972 0 2

Те се двама все обичаха,

все те двама през полето тичаха.

Момче и конче, през гори тъдява,

момче и конче, в радост до забрава.

Сънлив поет ги наблюдава,

приятелство такова песен заслужава.

"Те се двама все обичаха,

все те двама през полето тичаха..."

Сънлив поетът се прозява,

музата офейкала тъдява.

- Те се двама все обичаха,

все те двама през полето тичаха -

на грахово зърно е цяла нощ лежала,

парче метал, пък днес, в идилията приказна видяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bori1478 (Боряна Иванова)

И на мен нещо не ми се връзва къде е общото между момчето и кончето, и граховото зърно и метала...Но е весело стихотворение, като цяло много ми хареса

2009-12-03T22:30:31+02:00
изречена (Мая Попова)

нещо ми убягна връзката на момчето и кончето с граховото зърно, метала и изобщо...

2009-12-03T20:11:59+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0