Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха.
Момче и конче, през гори тъдява,
момче и конче, в радост до забрава.
Сънлив поет ги наблюдава,
приятелство такова песен заслужава.
"Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха..."
Сънлив поетът се прозява,
музата офейкала тъдява.
- Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха -
на грахово зърно е цяла нощ лежала,
парче метал, пък днес, в идилията приказна видяла.
© Антоан All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
