Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха.
Момче и конче, през гори тъдява,
момче и конче, в радост до забрава.
Сънлив поет ги наблюдава,
приятелство такова песен заслужава.
"Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха..."
Сънлив поетът се прозява,
музата офейкала тъдява.
- Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха -
на грахово зърно е цяла нощ лежала,
парче метал, пък днес, в идилията приказна видяла.
© Антоан All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
