3.12.2009 г., 20:11

Момче и конче

967 0 2

Те се двама все обичаха,

все те двама през полето тичаха.

 

Момче и конче, през гори тъдява,

момче и конче, в радост до забрава.

 

Сънлив поет ги наблюдава,

приятелство такова песен заслужава.

 

"Те се двама все обичаха,

все те двама през полето тичаха..."

 

Сънлив поетът се прозява,

музата офейкала тъдява.

 

 - Те се двама все обичаха,

все те двама през полето тичаха -

 

на грахово зърно е цяла нощ лежала,

парче метал, пък днес, в идилията приказна видяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен нещо не ми се връзва къде е общото между момчето и кончето, и граховото зърно и метала...Но е весело стихотворение, като цяло много ми хареса
  • нещо ми убягна връзката на момчето и кончето с граховото зърно, метала и изобщо...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...