МОМЧЕ И ВРЪХ
____________________________
На неродения ми син
Момче, ти може би вървиш нагоре.
И вярваш, че пред теб е твоят връх.
Но защо са Първите?
Прелетели над орлите -
те връщат се по твоя път.
Момче, ти може би намери огънче.
И като мечта открадната в шепите го скри.
Но защо са Силните?
Създали огъня -
избили с длани първите искри.
Момче, ти може би намери ручея.
И жадно в него потопи уста.
Но защо е Времето?
И после ще те има -
ако край пътя построиш чешма.
Момче, ти може би намери моста.
И под сянката приседна, та да отмориш.
Но защо е Пътят?
Преди отвъд да минеш -
не е ли рано морен да заспиш?
Момче, ти може би намери спътница.
И посегна да сплетеш със нея пръсти.
Но затова са Посоките.
Щом отлита ятото -
птиците остават непокръстени...
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados
Той мамещ е сред висините.
Но покориш ли го, отново връщаш се по своя път!
И нов връх - По-висок - заражда се в мечтите!
Искрата своя искаш да запалиш в Огън!
Мечта, открадната от Прометей.
Жадуваш да я подариш на хората!
Дори да изгориш, Гори! Не тлей!
А всеки жаден търси ручей.
Във него да накваси своите напукани уста.
А Времето е затова - за да те има после!
Макар и да не си строил чешма.
Какво е път без мост и мост без път?
И има ли Посоката значение?
По-важно е, преди да минеш - там Отвъд...
Дори и непокръстен, да намериш твоето Спасение!
А твоят син ще се гордее с теб!
Макар и още нероден дори.
Това, което си направил ще е ВЕЧНО!
Прекланям се пред теб, Приятелю! БЪДИ!