Момче и Връх
МОМЧЕ И ВРЪХ
____________________________
На неродения ми син
Момче, ти може би вървиш нагоре.
И вярваш, че пред теб е твоят връх.
Но защо са Първите?
Прелетели над орлите -
те връщат се по твоя път.
Момче, ти може би намери огънче.
И като мечта открадната в шепите го скри.
Но защо са Силните?
Създали огъня -
избили с длани първите искри.
Момче, ти може би намери ручея.
И жадно в него потопи уста.
Но защо е Времето?
И после ще те има -
ако край пътя построиш чешма.
Момче, ти може би намери моста.
И под сянката приседна, та да отмориш.
Но защо е Пътят?
Преди отвъд да минеш -
не е ли рано морен да заспиш?
Момче, ти може би намери спътница.
И посегна да сплетеш със нея пръсти.
Но затова са Посоките.
Щом отлита ятото -
птиците остават непокръстени...
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
