27 mar 2024, 19:29

Момче от друга планета

  Poesía » Otra
481 0 0

Момчето от другата планета,

пак нагоре и надолу с колати си лети,

а аз не спирам да го наблюдавам и си миля,

какви по цял ден ги върти.

 

Черноок, висок, 

той мистерия е и загатка,

трудно го засичам за секунда разговор дори,

иска ми се в мислите му някак си влезна,

но изчезва бързо, като дим.

 

Изглежда ми небрежен и леко непохватен,

и вечно бърза на някъде да излети,

дори не подозира, че тайно го заглеждам,

и чакам само да се приземи.

 

Тука само да ми кацне,

ще разклая кошерът му пълен със пчели,

всички мистерии стават ми по-ясни,

нека ме пронижат извънземните стрели.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...