Момчето от другата планета,

пак нагоре и надолу с колати си лети,

а аз не спирам да го наблюдавам и си миля,

какви по цял ден ги върти.

Черноок, висок, 

той мистерия е и загатка,

трудно го засичам за секунда разговор дори,

иска ми се в мислите му някак си влезна,

но изчезва бързо, като дим.

Изглежда ми небрежен и леко непохватен,

и вечно бърза на някъде да излети,

дори не подозира, че тайно го заглеждам,

и чакам само да се приземи.

Тука само да ми кацне,

ще разклая кошерът му пълен със пчели,

всички мистерии стават ми по-ясни,

нека ме пронижат извънземните стрели.