27.03.2024 г., 19:29

Момче от друга планета

486 0 0

Момчето от другата планета,

пак нагоре и надолу с колати си лети,

а аз не спирам да го наблюдавам и си миля,

какви по цял ден ги върти.

 

Черноок, висок, 

той мистерия е и загатка,

трудно го засичам за секунда разговор дори,

иска ми се в мислите му някак си влезна,

но изчезва бързо, като дим.

 

Изглежда ми небрежен и леко непохватен,

и вечно бърза на някъде да излети,

дори не подозира, че тайно го заглеждам,

и чакам само да се приземи.

 

Тука само да ми кацне,

ще разклая кошерът му пълен със пчели,

всички мистерии стават ми по-ясни,

нека ме пронижат извънземните стрели.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...