27.03.2024 г., 19:29

Момче от друга планета

482 0 0

Момчето от другата планета,

пак нагоре и надолу с колати си лети,

а аз не спирам да го наблюдавам и си миля,

какви по цял ден ги върти.

 

Черноок, висок, 

той мистерия е и загатка,

трудно го засичам за секунда разговор дори,

иска ми се в мислите му някак си влезна,

но изчезва бързо, като дим.

 

Изглежда ми небрежен и леко непохватен,

и вечно бърза на някъде да излети,

дори не подозира, че тайно го заглеждам,

и чакам само да се приземи.

 

Тука само да ми кацне,

ще разклая кошерът му пълен със пчели,

всички мистерии стават ми по-ясни,

нека ме пронижат извънземните стрели.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...