Момчето от прашните улици
Вятър лицето му брули,
ходи самичък в нощта,
броди по прашните улици,
като гълъб с ранени крила.
В силуета му тъгата е изписана,
самичък, без родители израстнал,
с дрехи- мръсни и скъсани,
и рани- пресни, незарастнали.
Самотата е нещо, което убива,
и бавно разяжда човешки души,
момчето от прашните пътища иска,
да може да чувства, да има мечти.
Момчето от прашните улици знае,
че никога няма да бъде щастлив,
все пак не виждам защо да се радва,
на нещо безчувствено, тъжно и сиво.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
