Jul 24, 2016, 9:54 AM
Момчето от прашните улици
Вятър лицето му брули,
ходи самичък в нощта,
броди по прашните улици,
като гълъб с ранени крила.
В силуета му тъгата е изписана,
самичък, без родители израстнал,
с дрехи- мръсни и скъсани,
и рани- пресни, незарастнали.
Самотата е нещо, което убива,
и бавно разяжда човешки души,
момчето от прашните пътища иска,
да може да чувства, да има мечти.
Момчето от прашните улици знае,
че никога няма да бъде щастлив,
все пак не виждам защо да се радва,
на нещо безчувствено, тъжно и сиво.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Замисли ме...щастието е усещане и дори момчето от прашните улици може да го има, ако изгони сивотата и отвори сърцето си."Болката е неизменна, но страданието избираемо" - Буда. И Толстой, пример за трагичен, но значим живот, ако искаме да сме щастливи..."бъди"...
Замисляща, философска творба!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Мечтай приятелю и затвори очи.
Дори и в най-богата ясла
Слепецът никога не ще е сит.