27 jun 2007, 9:31

Момчето от снимката

  Poesía
1.3K 0 2

Момчето от снимката

В стаята отново съм сама
и гледам снимката ти аз.
Повярвай, опитвам се да разбера
какво се случи между нас.

Не ме нарани с думи,
не ми се врече в любов!
Искаше ми се и вярвах,
че за мен на всичко си готов.

Седя и гледам образа ти нежен -
твоето усмихнато лице.
В главата ми се върти въпросът:
"Къде е моето момче?" - Не знам!

Навярно сам сега си вкъщи
или с приятели навън,
но знам, че и тази вечер
ще бъдеш ти в моя сън.

Ще съм с теб отново, зная,
дори и само в съня,
ще танцуваме на плажа -
там под лунна светлина.

Устните в целувка ще се слеят,
ще ни галят морските вълни,
звездите ярко ще затрепкат,
ще бъдем само аз и ти.

Утрото отново ще настъпи
и ще трябва да се разделим.
Но знай, че всяка вечер
ще бъдеш ти в моя сън!

Момче от снимката, къде си?
Наяве ти при мен ела.
Без теб сърцето ми е празно,
разкрий ми тайната на любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нона В Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...