27.06.2007 г., 9:31

Момчето от снимката

1.3K 0 2

Момчето от снимката

В стаята отново съм сама
и гледам снимката ти аз.
Повярвай, опитвам се да разбера
какво се случи между нас.

Не ме нарани с думи,
не ми се врече в любов!
Искаше ми се и вярвах,
че за мен на всичко си готов.

Седя и гледам образа ти нежен -
твоето усмихнато лице.
В главата ми се върти въпросът:
"Къде е моето момче?" - Не знам!

Навярно сам сега си вкъщи
или с приятели навън,
но знам, че и тази вечер
ще бъдеш ти в моя сън.

Ще съм с теб отново, зная,
дори и само в съня,
ще танцуваме на плажа -
там под лунна светлина.

Устните в целувка ще се слеят,
ще ни галят морските вълни,
звездите ярко ще затрепкат,
ще бъдем само аз и ти.

Утрото отново ще настъпи
и ще трябва да се разделим.
Но знай, че всяка вечер
ще бъдеш ти в моя сън!

Момче от снимката, къде си?
Наяве ти при мен ела.
Без теб сърцето ми е празно,
разкрий ми тайната на любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нона В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...