Момчиловци

31 jul 2020, 20:02

Poesía » Del paisaje

824 0 0

Момчиловци загадъчно мълчи.

Навярно чака своите юнаци.

Притихнало, то тайните таи,

ревниво пази родопските шубраци.

Аз все го виждам в летен зной.

Със къщи бели, окъпани

във топлите лъчи.

Аз все го виждам

в юлски звездоброй,

с небе обсипано

от космични светлини.

Момчиловци притихнало стои -

да чуе чанове в далечината.

Момчиловци се радва на звезди

и пази тайните на своите братя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.