Момчиловци загадъчно мълчи.
Навярно чака своите юнаци.
Притихнало, то тайните таи,
ревниво пази родопските шубраци.
Аз все го виждам в летен зной.
Със къщи бели, окъпани
във топлите лъчи.
Аз все го виждам
в юлски звездоброй,
с небе обсипано
от космични светлини.
Момчиловци притихнало стои - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse