Момчиловци
Момчиловци загадъчно мълчи.
Навярно чака своите юнаци.
Притихнало, то тайните таи,
ревниво пази родопските шубраци.
Аз все го виждам в летен зной.
Със къщи бели, окъпани
във топлите лъчи.
Аз все го виждам
в юлски звездоброй,
с небе обсипано
от космични светлини.
Момчиловци притихнало стои -
да чуе чанове в далечината.
Момчиловци се радва на звезди
и пази тайните на своите братя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Емилова Всички права запазени
