19 nov 2022, 17:25

Момента, в който аз очи затварям

478 0 0

Момента, в който аз очи затварям

Момент, подбуждащ ужас във кръвта 

Момент, за който тялото и ум изгарят

Момента на блажена тишина.

 

Момент, изчакай, не посягай към вратата!

Момент за мен последен е това.

Моментно бе изречена лъжата.

Но завинаги потънах в самота.

 

Момент единствен аз изпитах.

Заслужил с нещо моята съдба.

До майка аз дори не се допитах.

До днес не мога да почувствам топлина.

 

Сам оставен бях да скитам.

Предателство досущ сравнимо със кръста 

Любов ли бе, единствено се питам.

Но отговор не получавам и заемам свойто място във пръстта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Пиралков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...