Момента, в който аз очи затварям
Момент, подбуждащ ужас във кръвта
Момент, за който тялото и ум изгарят
Момента на блажена тишина.
Момент, изчакай, не посягай към вратата!
Момент за мен последен е това.
Моментно бе изречена лъжата.
Но завинаги потънах в самота.
Момент единствен аз изпитах.
Заслужил с нещо моята съдба.
До майка аз дори не се допитах.
До днес не мога да почувствам топлина.
Сам оставен бях да скитам.
Предателство досущ сравнимо със кръста
Любов ли бе, единствено се питам.
Но отговор не получавам и заемам свойто място във пръстта.
© Николай Пиралков Todos los derechos reservados