19.11.2022 г., 17:25

Момента, в който аз очи затварям

475 0 0

Момента, в който аз очи затварям

Момент, подбуждащ ужас във кръвта 

Момент, за който тялото и ум изгарят

Момента на блажена тишина.

 

Момент, изчакай, не посягай към вратата!

Момент за мен последен е това.

Моментно бе изречена лъжата.

Но завинаги потънах в самота.

 

Момент единствен аз изпитах.

Заслужил с нещо моята съдба.

До майка аз дори не се допитах.

До днес не мога да почувствам топлина.

 

Сам оставен бях да скитам.

Предателство досущ сравнимо със кръста 

Любов ли бе, единствено се питам.

Но отговор не получавам и заемам свойто място във пръстта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Пиралков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....