Момента, в който аз очи затварям
Момента, в който аз очи затварям
Момент, подбуждащ ужас във кръвта
Момент, за който тялото и ум изгарят
Момента на блажена тишина.
Момент, изчакай, не посягай към вратата!
Момент за мен последен е това.
Моментно бе изречена лъжата.
Но завинаги потънах в самота.
Момент единствен аз изпитах.
Заслужил с нещо моята съдба.
До майка аз дори не се допитах.
До днес не мога да почувствам топлина.
Сам оставен бях да скитам.
Предателство досущ сравнимо със кръста
Любов ли бе, единствено се питам.
Но отговор не получавам и заемам свойто място във пръстта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Пиралков Все права защищены