Nov 19, 2022, 5:25 PM

Момента, в който аз очи затварям

482 0 0

Момента, в който аз очи затварям

Момент, подбуждащ ужас във кръвта 

Момент, за който тялото и ум изгарят

Момента на блажена тишина.

 

Момент, изчакай, не посягай към вратата!

Момент за мен последен е това.

Моментно бе изречена лъжата.

Но завинаги потънах в самота.

 

Момент единствен аз изпитах.

Заслужил с нещо моята съдба.

До майка аз дори не се допитах.

До днес не мога да почувствам топлина.

 

Сам оставен бях да скитам.

Предателство досущ сравнимо със кръста 

Любов ли бе, единствено се питам.

Но отговор не получавам и заемам свойто място във пръстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Пиралков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...