Завръщат се... на миналото спомените тъжни...
болят ме пак... не ми остават никак длъжни...
Надвиха ме... опитвам се очите да не плачат...
след себе си - подтисканата дълго мъка - влачат...
Как само миг – и времето назад се върна,
стовари се , и дните подредени преобърна...
За гърлото ме стисна безпощадно, въздух няма...
и... пак боли, онази... незарастналата рана...
Ала не бива, днес не мога да си позволя сълзите,
защото гледат ме на малкото създание очите,
ще търсят в мен опора във живота непосилен,
очаквайки защита и любов във изобилие... ...