Jul 5, 2006, 11:06 AM

Моментна слабост...

  Poetry
1K 0 11

Завръщат се... на миналото спомените тъжни...

болят ме пак... не ми остават никак длъжни...

Надвиха ме... опитвам се очите да не плачат...

след себе си - подтисканата дълго мъка - влачат...

Как само миг – и времето назад се върна,

стовари се , и дните подредени преобърна...

За гърлото ме стисна безпощадно, въздух няма...

и... пак боли, онази... незарастналата рана...

Ала не бива, днес не мога да си позволя сълзите,

защото гледат ме на малкото създание очите,

ще търсят в мен опора във живота непосилен,

очаквайки защита и любов във изобилие...

Сега ще спра, и пръстите тъгата ще изтрият,

Дълбоко дъх... моментната си слабост ще надвия,

Ще погреба тез спомени навътре, по-дълбоко,

и времето ще тръгне - пак във своята посока...

Туп-туп, сърцето детско пулса ми ще върне

и ще ме стопли, щом с ръчички ме прегърне...

 

 

04.07.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав стих!
    Браво!
  • Индира, Романтик, Весан, Деяна, Хенриоливър, Лястовица, БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • Вълнуващ и великолепен стих Диди!!!
    Чистота и обич въпреки трудностите и тъгата!
    Поздравления от сърце и бъди много щастлива
  • Силен текст!Много!Ханк
  • Пожелавам ти тези ръчички винаги да те прегръщат така топло! Поздрави за хубавия стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...