Jul 5, 2006, 11:06 AM

Моментна слабост...

  Poetry
1K 0 11

Завръщат се... на миналото спомените тъжни...

болят ме пак... не ми остават никак длъжни...

Надвиха ме... опитвам се очите да не плачат...

след себе си - подтисканата дълго мъка - влачат...

Как само миг – и времето назад се върна,

стовари се , и дните подредени преобърна...

За гърлото ме стисна безпощадно, въздух няма...

и... пак боли, онази... незарастналата рана...

Ала не бива, днес не мога да си позволя сълзите,

защото гледат ме на малкото създание очите,

ще търсят в мен опора във живота непосилен,

очаквайки защита и любов във изобилие...

Сега ще спра, и пръстите тъгата ще изтрият,

Дълбоко дъх... моментната си слабост ще надвия,

Ще погреба тез спомени навътре, по-дълбоко,

и времето ще тръгне - пак във своята посока...

Туп-туп, сърцето детско пулса ми ще върне

и ще ме стопли, щом с ръчички ме прегърне...

 

 

04.07.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав стих!
    Браво!
  • Индира, Романтик, Весан, Деяна, Хенриоливър, Лястовица, БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • Вълнуващ и великолепен стих Диди!!!
    Чистота и обич въпреки трудностите и тъгата!
    Поздравления от сърце и бъди много щастлива
  • Силен текст!Много!Ханк
  • Пожелавам ти тези ръчички винаги да те прегръщат така топло! Поздрави за хубавия стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...