Моментна слабост...
Завръщат се... на миналото спомените тъжни...
болят ме пак... не ми остават никак длъжни...
Надвиха ме... опитвам се очите да не плачат...
след себе си - подтисканата дълго мъка - влачат...
Как само миг – и времето назад се върна,
стовари се , и дните подредени преобърна...
За гърлото ме стисна безпощадно, въздух няма...
и... пак боли, онази... незарастналата рана...
Ала не бива, днес не мога да си позволя сълзите,
защото гледат ме на малкото създание очите,
ще търсят в мен опора във живота непосилен,
очаквайки защита и любов във изобилие...
Сега ще спра, и пръстите тъгата ще изтрият,
Дълбоко дъх... моментната си слабост ще надвия,
Ще погреба тез спомени навътре, по-дълбоко,
и времето ще тръгне - пак във своята посока...
Туп-туп, сърцето детско пулса ми ще върне
и ще ме стопли, щом с ръчички ме прегърне...
04.07.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
