Моментно
Вината - бяла или черна,
несъразмерна -
голяма ми е,
знам,
но друга няма.
И нося я
прихлупена небрежно
и много нежно
я слагам да поспи
върху мечтите.
А те са сити –
нахранени
с илюзии и грешки,
измамени
(съвсем човешки)
от времето ни.
Трябва да простя.
И да забравя даже
трябва.
Но боли…
Досадата ме грабва
И трополи
по устните
несподелена дума…
Дали да пусна
във слепоочието си
куршума?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
