Вината - бяла или черна,
несъразмерна -
голяма ми е,
знам,
но друга няма.
И нося я
прихлупена небрежно
и много нежно
я слагам да поспи
върху мечтите.
А те са сити –
нахранени
с илюзии и грешки,
измамени
(съвсем човешки)
от времето ни.
Трябва да простя.
И да забравя даже
трябва.
Но боли…
Досадата ме грабва
И трополи
по устните
несподелена дума…
Дали да пусна
във слепоочието си
куршума?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
