Вината - бяла или черна,
несъразмерна -
голяма ми е,
знам,
но друга няма.
И нося я
прихлупена небрежно
и много нежно
я слагам да поспи
върху мечтите.
А те са сити –
нахранени
с илюзии и грешки,
измамени
(съвсем човешки)
от времето ни.
Трябва да простя.
И да забравя даже
трябва.
Но боли…
Досадата ме грабва
И трополи
по устните
несподелена дума…
Дали да пусна
във слепоочието си
куршума?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
