kotarana (Красимира Иванова)
20 22
16 abr 2013, 22:11

Моментно 

  Poesía » Filosófica
896 0 2

Възелът в душата си
трябва аз да разплета,
да отпусна и юздата
на заключената си душа.

Да преборя себе си отново,
да се смея и на глас,
да превърна в живо слово
този кратък мой екстаз.

Искам да съм ведра, жива,
да излъчвам доброта,
да направя покрай мен щастливи
хората с умислени лица.

Възелът започна да отхлабва,
взела съм се явно аз в ръце,
мога, искам и... ще трябва
самотата да се предаде...

© Красимира Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??