Моментно
Възелът в душата си
трябва аз да разплета,
да отпусна и юздата
на заключената си душа.
Да преборя себе си отново,
да се смея и на глас,
да превърна в живо слово
този кратък мой екстаз.
Искам да съм ведра, жива,
да излъчвам доброта,
да направя покрай мен щастливи
хората с умислени лица.
Възелът започна да отхлабва,
взела съм се явно аз в ръце,
мога, искам и... ще трябва
самотата да се предаде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Иванова Всички права запазени
