kotarana (Красимира Иванова)
20 22
16.04.2013 г., 22:11 ч.

Моментно 

  Поезия » Философска
790 0 2

Възелът в душата си
трябва аз да разплета,
да отпусна и юздата
на заключената си душа.

Да преборя себе си отново,
да се смея и на глас,
да превърна в живо слово
този кратък мой екстаз.

Искам да съм ведра, жива,
да излъчвам доброта,
да направя покрай мен щастливи
хората с умислени лица.

Възелът започна да отхлабва,
взела съм се явно аз в ръце,
мога, искам и... ще трябва
самотата да се предаде...

© Красимира Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??