anahid (Анахид Чальовска)
80 1552
9 dic 2010, 23:02

Моментно (през декември) 

  Poesía » Otra
1330 0 20

Със бавна крачка се прибирам вечер

в угасващия декемврийски ден.

Колите бягат, призрачно далечни,

по пътя, проснал тяло, уморен.

 

Над мене лампата е като смъртник –

със свойта бледа, вяла светлина,

рисува малки кръгове, безплътни

и пълни само с бяла празнина.

 

Клокочеща във черното корито,

реката влачи тинести води,

изцапани със съвести измити,

с дъха и мириса на жертвен дим.

 

А там, на дъното, една монета

мъждука с блясъка на цветна мед,

като последен лъч надежда свети,

подхвърлена с молитва за късмет…

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??