Моментно (през декември)
Със бавна крачка се прибирам вечер
в угасващия декемврийски ден.
Колите бягат, призрачно далечни,
по пътя, проснал тяло, уморен.
Над мене лампата е като смъртник –
със свойта бледа, вяла светлина,
рисува малки кръгове, безплътни
и пълни само с бяла празнина.
Клокочеща във черното корито,
реката влачи тинести води,
изцапани със съвести измити,
с дъха и мириса на жертвен дим.
А там, на дъното, една монета
мъждука с блясъка на цветна мед,
като последен лъч надежда свети,
подхвърлена с молитва за късмет…
© Анахид Чальовска All rights reserved.
