Със бавна крачка се прибирам вечер
в угасващия декемврийски ден.
Колите бягат, призрачно далечни,
по пътя, проснал тяло, уморен.
Над мене лампата е като смъртник –
със свойта бледа, вяла светлина,
рисува малки кръгове, безплътни
и пълни само с бяла празнина.
Клокочеща във черното корито,
реката влачи тинести води,
изцапани със съвести измити,
с дъха и мириса на жертвен дим. ...