anahid (Анахид Чальовска)
80 1552
9.12.2010 г., 23:02 ч.

Моментно (през декември) 

  Поезия » Друга
1328 0 20

Със бавна крачка се прибирам вечер

в угасващия декемврийски ден.

Колите бягат, призрачно далечни,

по пътя, проснал тяло, уморен.

 

Над мене лампата е като смъртник –

със свойта бледа, вяла светлина,

рисува малки кръгове, безплътни

и пълни само с бяла празнина.

 

Клокочеща във черното корито,

реката влачи тинести води,

изцапани със съвести измити,

с дъха и мириса на жертвен дим.

 

А там, на дъното, една монета

мъждука с блясъка на цветна мед,

като последен лъч надежда свети,

подхвърлена с молитва за късмет…

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??