26 ago 2007, 0:36

Момиче с две лица

  Poesía
874 0 10

Момиче с две лица. Това съм аз.
Ту съм смела и добра.
Ту в душата ми бушуват
мъка и тъга.

Смея се на всеки спомен сив.
Не смятам, че е нужно да почерням
останалата част от моя стих.

Весела, безгрижна и добра.

Такава съм аз,
приятелка на пролетта.

Със зимата отчасти съм добра,
но все пак лятото е в моята душа.
Рядко, но се случва, щом сълза отронят моите очи,
трябва да призная, единствено есента ще ме навести.

Благодарна съм, че момиче съм с две лица.
Макар в сърцето ми да има мъка и тъга,
все пак преобладават радостта и наивността!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво много реално!
  • това му е хубавото на човек да е различен,винаги вижда красивото в сивотата на ежедневието и мрачните дни,които ни спохождат понякога.истинско е,от сърце,браво.
  • Повечето сме така. С обич, за хубавия стих.
  • Поздрав Миличко!
    Според мен трябва да поработиш върху начина си на изразяване,начина си на писане!Имаш хубави идеи!
    Обърни внимание на качеството,а не на количеството!Не бързай!Животът е пред теб!УСПЕХ!
  • Мерси

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...