Момиче с две лица
Момиче с две лица. Това съм аз.
Ту съм смела и добра.
Ту в душата ми бушуват
мъка и тъга.
Смея се на всеки спомен сив.
Не смятам, че е нужно да почерням
останалата част от моя стих.
Весела, безгрижна и добра.
Такава съм аз,
приятелка на пролетта.
Със зимата отчасти съм добра,
но все пак лятото е в моята душа.
Рядко, но се случва, щом сълза отронят моите очи,
трябва да призная, единствено есента ще ме навести.
Благодарна съм, че момиче съм с две лица.
Макар в сърцето ми да има мъка и тъга,
все пак преобладават радостта и наивността!
© Пламена Добрева All rights reserved.
