6 jun 2013, 10:30

Момиче със саксофон

826 0 1

За изгрева и пясъчните замъци сега тъгувам...

Очи затварям - да не наднича слънцето в мечтите ми.

Отчаян вик отправям в нищото, но кой,

но кой ме чува?

В часовника на вечността годините отронват песъчинки...


Със дрезгав глас на саксофон

едно момиче в друг живот ме вика.

По-слънчев и безбрежен, с дъх на бриз -

от залива в Несебър...

Въжета – мисли котвите преплитат

и ме държат в безопасното - зад рифа,

разделящ сините води на времето.


Бях стара мачта, бях

платно на вятъра. Сънувах

 

                        еротични дюни и слънчеви плажове дори през ноември...

                        Прекосили екватора – на моя бряг поспираха бригантини,

но, флиртувайки с вятъра -

тихо отплуваха и ме загърбваха неусетно.


Останал сам -

бродех с мислите, осъмвах във пещерите...

С дрезгав глас саксофонът раздираше моите нощи...

Безбурно тъгувах! Не за бригантините -

за момичето,

с което изграждахме пясъчни замъци през октомври...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чух песента на саксофона и гласа на морето! Страхотно

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...