2 ago 2008, 18:33

Момиченце на 33

  Poesía » Otra
1.9K 1 11

Мило недораснало момиченце,

защо така из облаци летиш,

куклите си още ги обичаш

и с пижама на меченца спиш?

Виждаш любовта равнинно кръгла,

без дори и капки петънца,

по безумие си често първа,

може би и затова си все сама.

От живота ти безценната поука

си извличаш само обичта,

всичко друго хвърляш на боклука...

докога момиченце така?

Може би така е по-добре -

да витаеш просто в небесата,

рано ти да е останеш без криле,

затова си тичай и си пускай хвърчилата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...