Мило недораснало момиченце,
защо така из облаци летиш,
куклите си още ги обичаш
и с пижама на меченца спиш?
Виждаш любовта равнинно кръгла,
без дори и капки петънца,
по безумие си често първа,
може би и затова си все сама.
От живота ти безценната поука
си извличаш само обичта,
всичко друго хвърляш на боклука...
докога момиченце така?
Може би така е по-добре -
да витаеш просто в небесата,
рано ти да е останеш без криле,
затова си тичай и си пускай хвърчилата...
© Камелия Кацарска Все права защищены