Aug 2, 2008, 6:33 PM

Момиченце на 33

  Poetry » Other
1.9K 1 11

Мило недораснало момиченце,

защо така из облаци летиш,

куклите си още ги обичаш

и с пижама на меченца спиш?

Виждаш любовта равнинно кръгла,

без дори и капки петънца,

по безумие си често първа,

може би и затова си все сама.

От живота ти безценната поука

си извличаш само обичта,

всичко друго хвърляш на боклука...

докога момиченце така?

Може би така е по-добре -

да витаеш просто в небесата,

рано ти да е останеш без криле,

затова си тичай и си пускай хвърчилата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...