knqza (Даниел Стоянов)
162 145
28 nov 2006, 0:47

МОМИЧЕТО 

  Poesía
665 0 4
Момичето от нашия квартал,
в което бях до болка влюбен,
изпивах с поглед зажаднял,
а правех се на много труден.

Съзряла в мен добър приятел,
затворих си очите за любов.
И станах като наемател
в очакване на порив нов.

Изплъзна се, а беше ми в ръцете,
сега е щастие за някой друг.
Какво направих, хора помогнете,
да си я върна пак обратно тук...

Като стрелките на часовник,
пресякохме се мигом в своя бяг,
но още в мен крещи бунтовник,
дори и побелял от преспи сняг.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знай, че всичко се случва защото е трябвало!Поздрави!Много е хубав!
  • Аз пък ще ти кажа друго:

    Щом вижда в тебе тя единствено приятел -
    бъди такъв, макар в очите мъжки да вали!
    По-тежко е, повярвай ми, да си мечтател...
    а нейното сърце за друг със обич да тупти!
    * * *
    Поздрав за стиха!
  • Когато един път ти избяга, после е по-трудно. Но не се отказвай!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Ще ти кажа едно: Бори се!!!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??