МОМИЧЕТО

Nov 28, 2006, 12:47 AM

Poetry

662 0 4

Момичето от нашия квартал,
в което бях до болка влюбен,
изпивах с поглед зажаднял,
а правех се на много труден.

Съзряла в мен добър приятел,
затворих си очите за любов.
И станах като наемател
в очакване на порив нов.

Изплъзна се, а беше ми в ръцете,
сега е щастие за някой друг.
Какво направих, хора помогнете,
да си я върна пак обратно тук...

Като стрелките на часовник,
пресякохме се мигом в своя бяг,
но още в мен крещи бунтовник,
дори и побелял от преспи сняг.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

или/или (Искра)

2006-11-28T18:41:04+02:00

Знай, че всичко се случва защото е трябвало!Поздрави!Много е хубав!
Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-11-28T15:19:48+02:00

Аз пък ще ти кажа друго:

Щом вижда в тебе тя единствено приятел -
бъди такъв, макар в очите мъжки да вали!
По-тежко е, повярвай ми, да си мечтател...
а нейното сърце за друг със обич да тупти!
* * *
Поздрав за стиха!
Романтик (Христо Костов)

2006-11-28T12:47:00+02:00

Когато един път ти избяга, после е по-трудно. Но не се отказвай!!!
Хубав стих!!! Поздрави!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-11-28T03:33:06+02:00

Ще ти кажа едно: Бори се!!!
Поздрави!