МОМИЧЕТО
Момичето от нашия квартал,
в което бях до болка влюбен,
изпивах с поглед зажаднял,
а правех се на много труден.
Съзряла в мен добър приятел,
затворих си очите за любов.
И станах като наемател
в очакване на порив нов.
Изплъзна се, а беше ми в ръцете,
сега е щастие за някой друг.
Какво направих, хора помогнете,
да си я върна пак обратно тук...
Като стрелките на часовник,
пресякохме се мигом в своя бяг,
но още в мен крещи бунтовник,
дори и побелял от преспи сняг.
в което бях до болка влюбен,
изпивах с поглед зажаднял,
а правех се на много труден.
Съзряла в мен добър приятел,
затворих си очите за любов.
И станах като наемател
в очакване на порив нов.
Изплъзна се, а беше ми в ръцете,
сега е щастие за някой друг.
Какво направих, хора помогнете,
да си я върна пак обратно тук...
Като стрелките на часовник,
пресякохме се мигом в своя бяг,
но още в мен крещи бунтовник,
дори и побелял от преспи сняг.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
