12 feb 2008, 14:28

Момичето

  Poesía » Otra
811 0 7
  Момичето преглътна гордостта,поискало бе твърде много,живота му изпита смелосттаи силата само да се пребори.
На прага на житейския си пътотхвърли всяка обич и утехаи продължи само напредместо в света голям да си намери.
Момичето превърна се в жена,отдавна се сбогува със мечтитеи днес върви напред сама,но вече има сълзи във очите.
Тя сбърка пътя, в миналото, тампотегли във обратната посока.Годините отнеха радосттада победи сама, без чужда помощ.
И късно е сега за разкаяние,начало ново и посока нова,посреща ударите със мълчание,върви напред, но с болка и умора...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз мисля, че никога не е късно за ново начало и за нова посока. Докато човек е жив, има своите права. Поздрави!
  • Прекрасен стих и реален!Браво!
  • Винаги има ново начало!
    Въпреки болката,
    въпреки умората...
    Само вяра е нужна!
  • Тъжно е,че много момичета рано се разделят с мечтите си,но хубавото е,че все някога ги среща Любовта ...
    Докосна ме стиха ти,Генка!
    Прегръщам те,с обич!
  • Хубаво, много хубаво! Трогнаха ме сълзите в очите...
    Пишеш вълнуващо, мила Генка. с обич за момичето.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...