genkaivanova (Генка)
102 2017
Feb 12, 2008, 2:28 PM

Момичето 

  Poetry » Other
651 0 7
 
Момичето преглътна гордостта,
поискало бе твърде много,
живота му изпита смелостта
и силата само да се пребори.

На прага на житейския си път
отхвърли всяка обич и утеха
и продължи само напред
место в света голям да си намери.

Момичето превърна се в жена,
отдавна се сбогува със мечтите
и днес върви напред сама,
но вече има сълзи във очите.

Тя сбърка пътя, в миналото, там
потегли във обратната посока.
Годините отнеха радостта
да победи сама, без чужда помощ.

И късно е сега за разкаяние,
начало ново и посока нова,
посреща ударите със мълчание,
върви напред, но с болка и умора...

© Генка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз мисля, че никога не е късно за ново начало и за нова посока. Докато човек е жив, има своите права. Поздрави!
  • Прекрасен стих и реален!Браво!
  • Винаги има ново начало!
    Въпреки болката,
    въпреки умората...
    Само вяра е нужна!
  • Тъжно е,че много момичета рано се разделят с мечтите си,но хубавото е,че все някога ги среща Любовта ...
    Докосна ме стиха ти,Генка!
    Прегръщам те,с обич!
  • Хубаво, много хубаво! Трогнаха ме сълзите в очите...
    Пишеш вълнуващо, мила Генка. с обич за момичето.
  • Много ми хареса! Чудесно е! Браво!
  • Реално!
Random works
: ??:??