Feb 12, 2008, 2:28 PM

Момичето

  Poetry » Other
814 0 7
  Момичето преглътна гордостта,поискало бе твърде много,живота му изпита смелосттаи силата само да се пребори.
На прага на житейския си пътотхвърли всяка обич и утехаи продължи само напредместо в света голям да си намери.
Момичето превърна се в жена,отдавна се сбогува със мечтитеи днес върви напред сама,но вече има сълзи във очите.
Тя сбърка пътя, в миналото, тампотегли във обратната посока.Годините отнеха радосттада победи сама, без чужда помощ.
И късно е сега за разкаяние,начало ново и посока нова,посреща ударите със мълчание,върви напред, но с болка и умора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз мисля, че никога не е късно за ново начало и за нова посока. Докато човек е жив, има своите права. Поздрави!
  • Прекрасен стих и реален!Браво!
  • Винаги има ново начало!
    Въпреки болката,
    въпреки умората...
    Само вяра е нужна!
  • Тъжно е,че много момичета рано се разделят с мечтите си,но хубавото е,че все някога ги среща Любовта ...
    Докосна ме стиха ти,Генка!
    Прегръщам те,с обич!
  • Хубаво, много хубаво! Трогнаха ме сълзите в очите...
    Пишеш вълнуващо, мила Генка. с обич за момичето.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...