13 ago 2019, 19:54

Момичето което

841 1 0

 

И ето го момичето което

днес нарусувала е сякаш пак морето.

Където да отиде, фотос щом изпрати,

морето съществува като фон в душата.

 

Обича тя морето, брегът дори и пуст,

на плажа лекичко се излежава.

Или пък плува с нежните вълни,

със рибите говори и се наслаждава.

 

Позира там на пясъка с изящно тяло,

и слънцето се отразява сякаш в огледало.

И се оглежда профилът й във водата,

русалка, фея от страна на чудесата.

 

И ето пак момичето което,

за фон в живота взела е морето.

На пясъка или сред палави вълнички,

душата й сияе волна като птичка.

 

И туй море частица е от нея,

и пясъка, вълните, лодките на кея.

Въпроси имам аз като в прибой вълничка,

тя на брега е пак, ала защо е все самичка?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...