Aug 13, 2019, 7:54 PM

Момичето което

840 1 0

 

И ето го момичето което

днес нарусувала е сякаш пак морето.

Където да отиде, фотос щом изпрати,

морето съществува като фон в душата.

 

Обича тя морето, брегът дори и пуст,

на плажа лекичко се излежава.

Или пък плува с нежните вълни,

със рибите говори и се наслаждава.

 

Позира там на пясъка с изящно тяло,

и слънцето се отразява сякаш в огледало.

И се оглежда профилът й във водата,

русалка, фея от страна на чудесата.

 

И ето пак момичето което,

за фон в живота взела е морето.

На пясъка или сред палави вълнички,

душата й сияе волна като птичка.

 

И туй море частица е от нея,

и пясъка, вълните, лодките на кея.

Въпроси имам аз като в прибой вълничка,

тя на брега е пак, ала защо е все самичка?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....