Момичето, което никога не бях
Тя беше синеока, гъвкава и дръзка.
Дори да я погледна, така и не посмях.
Сърцето ми се луташе в гърдите ми
до пръсване.
Тя беше...
момичето, което никога не бях.
Край нея пърхаха неопитни момчетата,
които - ах! - да пожелая даже се боях.
А тя ги омагьосваше!
Свободна и начетена.
Тя беше...
момичето, което никога не бях.
В красивите и рокли нежно се редуваха
цветя и пеперуди. А над тях
в очите диви незабравките лудуваха.
Тя беше...
момичето, което никога не бях.
Дали е същата, се питам след години?
успяла ли е, както аз опитах и успях?
Каквото пожелала е, дали го има?
А аз не съм...
момичето, което никога не бях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
