изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
Jul 19, 2006, 4:45 PM

Момичето, което никога не бях

  Poetry » Other
2.1K 1 19

Тя беше синеока, гъвкава и дръзка.
Дори да я погледна, така и не посмях.
Сърцето ми се луташе в гърдите ми
до пръсване.
Тя беше...
момичето, което никога не бях.
Край нея пърхаха неопитни момчетата,
които - ах! - да пожелая даже се боях.
А тя ги омагьосваше!
Свободна и начетена.
Тя беше...
момичето, което никога не бях.
В красивите и рокли нежно се редуваха
цветя и пеперуди. А над тях
в очите диви незабравките лудуваха.
Тя беше...
момичето, което никога не бях.
Дали е същата, се питам след години?
успяла ли е, както аз опитах и успях?
Каквото пожелала е, дали го има?
А аз не съм...
момичето, което никога не бях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0