Маргарита (Маргарита Георгиева) Маргарита (Маргарита Георгиева)
59
28 ene 2007, 23:45

момичето на татко

  Poesía
2.1K 0 9

Неизлечима и коварна
болест нахална,
влезе в моя татко
и то за кратко.

Целувах му челото
прегръщах го с ръце
задавах си въпроса
ще оцелее или не?

Живота и смъртта
си правеха шега -
и пак борба, борба
и на каква цена...

Смъртта дойде
неканена, нахална
душата - милата - му взе,
а сега без него - накъде?

Момичето на татко,
на гроба с цветя,
свещичка запалва
с трепереща ръка.

Сълзите напират,
бликат, не спират:
бащината ръка
никога не ще помилва
свойта дъщеря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0