Маргарита (Маргарита Георгиева)
59 883
28 ene 2007, 23:45

момичето на татко 

  Poesía
1714 0 9

Неизлечима и коварна
болест нахална,
влезе в моя татко
и то за кратко.

Целувах му челото
прегръщах го с ръце
задавах си въпроса
ще оцелее или не?

Живота и смъртта
си правеха шега -
и пак борба, борба
и на каква цена...

Смъртта дойде
неканена, нахална
душата - милата - му взе,
а сега без него - накъде?

Момичето на татко,
на гроба с цветя,
свещичка запалва
с трепереща ръка.

Сълзите напират,
бликат, не спират:
бащината ръка
никога не ще помилва
свойта дъщеря...

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??