момичето на татко
Неизлечима и коварна
болест нахална,
влезе в моя татко
и то за кратко.
Целувах му челото
прегръщах го с ръце
задавах си въпроса
ще оцелее или не?
Живота и смъртта
си правеха шега -
и пак борба, борба
и на каква цена...
Смъртта дойде
неканена, нахална
душата - милата - му взе,
а сега без него - накъде?
Момичето на татко,
на гроба с цветя,
свещичка запалва
с трепереща ръка.
Сълзите напират,
бликат, не спират:
бащината ръка
никога не ще помилва
свойта дъщеря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
