Маргарита (Маргарита Георгиева)
59 883
Jan 28, 2007, 11:45 PM

момичето на татко 

  Poetry
1715 0 9

Неизлечима и коварна
болест нахална,
влезе в моя татко
и то за кратко.

Целувах му челото
прегръщах го с ръце
задавах си въпроса
ще оцелее или не?

Живота и смъртта
си правеха шега -
и пак борба, борба
и на каква цена...

Смъртта дойде
неканена, нахална
душата - милата - му взе,
а сега без него - накъде?

Момичето на татко,
на гроба с цветя,
свещичка запалва
с трепереща ръка.

Сълзите напират,
бликат, не спират:
бащината ръка
никога не ще помилва
свойта дъщеря...

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??