Маргарита (Маргарита Георгиева) Маргарита (Маргарита Георгиева)
59
Jan 28, 2007, 11:45 PM

момичето на татко

  Poetry
2.1K 0 9

Неизлечима и коварна
болест нахална,
влезе в моя татко
и то за кратко.

Целувах му челото
прегръщах го с ръце
задавах си въпроса
ще оцелее или не?

Живота и смъртта
си правеха шега -
и пак борба, борба
и на каква цена...

Смъртта дойде
неканена, нахална
душата - милата - му взе,
а сега без него - накъде?

Момичето на татко,
на гроба с цветя,
свещичка запалва
с трепереща ръка.

Сълзите напират,
бликат, не спират:
бащината ръка
никога не ще помилва
свойта дъщеря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0