Момичето от цъфналата ръж
МОМИЧЕТО ОТ ЦЪФНАЛАТА РЪЖ
Бях нявга влюбен в цъфналата ръж.
И Джени беше влюбена във мене.
Дори призна ми под дъжда веднъж,
че ме сънува нощем, пък и денем.
Бях с нея възхитително момче,
и двама с Джени – лика и прилика.
Еех, колко страшно Времето тече! –
и старостта без жалост ни привика.
Сега съм дядко с чорлава брада.
И Джени е старица запъхтяна.
Отмина ме – с чадърче през града,
защото ръж в полето не остана.
Тъй Любовта отлита! – яко дим.
А колко исках – две щастливи птици,
в дъбравите със Джени да летим
и аз да роша нейните косици!
Ще се помоля Бог да прати дъжд? –
да влезе Джени в празната ми стая.
И да целуна в цъфналата ръж
момичето, с което бях във Рая!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
