Тя имаше плитка от дълга коса
която земята почти да достига.
И сутрин я миеше с капки роса,
лъч слънчев след туй да я сплита.
Отминаха дните на младостта,
тъй бързо, а трябваше да е вечна.
Но спомен за нея остана сега,
там някъде във вселена далечна.
Животът тече си, семейство, деца,
а работа трудна и скапваше дните.
И чувстваше тежка тя тази коса,
и болка в снагата та чак до гърдите. ...